Skip to content
Може да имаш знания, умения, добри резултати, дори признание от другите – и въпреки това да живееш с усещането, че „не си достатъчно добър“ и скоро всички ще разберат. Това преживяване се нарича импостър феномен (по-популярен като „импостър синдром“).
Какво представлява импостър феноменът?
Това е вътрешно усещане, при което човек принизява собствените си способности и отдава успехите си на късмет, случайност или помощ от другите, вместо на реалните си умения и усилия.
Характерни белези на импостър феномена са:
- Постоянен страх от „разкриване“: „Скоро ще разберат, че не съм толкова компетентен.“
- Принизяване на личните постижения: „Не беше нищо особено.“
- Трудност човек да приеме похвала или успех.
- Перфекционизъм, тревожност и свръхподготовка.
Как изглежда отвън и отвътре?
| Отвън | Отвътре |
|---|---|
| Успех, професионализъм, усилия | Съмнение, „не заслужавам“, вина |
| Добри оценки, резултати, награди | „Просто извадих късмет“ |
| Отговорност, ангажираност | Страх от грешка и провал |
| Признание от другите | „Може би ги заблуждавам“ |
Кои хора най-често го изпитват?
✔ Високо постигащи хора (студенти, професионалисти, спортисти)
✔ Перфекционисти и хора с високи вътрешни стандарти
✔ Хора, израснали в среда с много критика или прекалено високи очаквания
✔ Хора от помагащите професии (психолози, лекари, учители) (Clance & Imes, 1978).
Какво поддържа импостър феномена?
- Нереалистични вътрешни стандарти – „това, което правя, трябва или да е перфектно, или съм провал“
- Сравняване с другите (особено в социалните мрежи)
- Страх от допускане на грешки, водещ до свръхподготовка или отлагане
- Трудност да се приеме похвала
- Вътрешно вярване, че „ако ти е трудно, то не си талантлив“
Как да започнем да го преодоляваме?
1. Разпознаване и нормализиране
„Това не е истината. Това е импостър феномен.“ Самото назоваване и приемане намалява силата и влиянието му върху живота ти. Много хора с високи резултати също го изпитват и споделянето по между ни го нормализира.
2. Записвай успехите си
Записвай реални постижения, усилия, обратна връзка. Това създава вътрешни „доказателства“, които да ти дават опора в моменти на съмнение.
3. Преосмисляне на грешките
Грешките представляват естествена част от ученето, а не са доказателство за провал. Позволи си да не знаеш всичко винаги и на всяка цена – това те прави човек.
4. Психотерапия
Работа с вътрешния критик (конструкт от Схема терапията на Джефри Янг), перфекционизмът, базовите убеждения за стойност, както и работа за повишаване на самооценката.
Ако ти е познато чувството, че въпреки постиженията ти, не си достатъчно добър, и искаш да започнеш да виждаш стойността си, можеш да се свържеш с мен за безплатна онлайн 15-минутна консултация!
Източници:
Clance, P. R., & Imes, S. A. (1978). The impostor phenomenon in high achieving women. Psychotherapy: Theory, Research & Practice, 15(3), 241–247. https://doi.org/10.1037/h0086006
Sakulku, J., & Alexander, J. (2011). The impostor phenomenon. International Journal of Behavioral Science, 6(1), 73–92.
Vergauwe, J., Wille, B., Feys, M., De Fruyt, F., & Anseel, F. (2015). Fear of being exposed: The trait-relatedness of the impostor phenomenon. Journal of Personality, 83(6), 765–777. https://doi.org/10.1111/jopy.12166
Leave a Reply